Единайсет Празни Стола

Мъглата падна рано над земята
Потъна в бяло утринния път
11 души тръгнаха в зората
Без да усетят, че отиват в смърт
А някъде кафето още пари
На масата е сложен топъл хляб
И някой поглед в пътя е оставил
И чака стъпките на родния праг
Но телефонът днес не отговаря
И времето внезапно спря
Една врата остана полуотворена
Една надежда тихо отлетя
11 празни стола
11 прекършени съдби
11 пъти някой ще попита
Защо при нас не се върна ти
Днес спускат знамената ни в траур
Свеждат очи пред камерите.
Пак
Изричат думи и поднасят цветя, а истината отново потъв мрак
Но кой ще седне срещу майката